You have received a message!
Мило мое,
Kазвам ти „Здравей!“ и „Чао“ сега, а ти като ги получиш, си ги прочети с интервал между двете, колкото да ти разкажа една приказка за Храбрия Реактивен Врабец, който си закачил шалчето на една клонка и запърхал на едно място във въздуха. Добре, че на тая клонка живеел дървоядът Скръц, та кръцнал с едно фуре клончето и врабчо полетял като изстрелян, блъснал се в един задрямал облак и докато му каже извинявай, оня ревнал. Ама така ревнал, че капчуците се видели в чудо.
Но това вече е друга приказка за между други две „Здравей!“ и „Чао.“
You have received a message!
Здравей!
Те, капчуците, са много капризни, само да се развали времето и оревават света. Аз познавах един. Ама той беше много стар капчук и веднъж се караше на едно младо капчуче, дето му бе омръзнало от лошо време и искаше да емигрира в Сахара, обаче това вече е друга приказка.
Чао.
You have received a message!
Здравей! Аз съм онова между това и другото накрая. Ама ти си го знаеш. Та ставаше дума за… А, да!
А пък тя пустинята Сахара, моля ти се, като излязла веднъж на разходка около пирамидите и взело, че ú влязло пясък в обувката. Влязло ú също и в окото. Даже и между зъбите ú скръцнало.
И к’во да прави, обувката изтръскала, ама другото не могла и както си минавала покрай реката Нил и като ú прищуряло нещо и взела, че се пльоснала с всички сили във водата, да си изплакнела устата, да си поизмиела окото и да се поразхладяла малко.
Ама ти представяш ли си? Направо безобразие! Всички млади крокодилки побелели от уплаха и почнали да хълцат също… И даже изпопадали в ръцете на младите си храбри крокодилчоци, които уж не били се уплашили, ама питаш ли ги. И припаднали крокодилките ето така: забелвали очите и казвали „А-у-у-у!“ и се свличали гърбешком към карамеловите… такова де, към кавалеровите си крокодилчоци… или крокодиловите си кавалерчоци… не знам точно, ама и не е толкоз важно, щото това вече е друга една приказка.
Чао.
You have received a message!
Здравей!
Приказката за карамеловите крокодилчоци или кавалеровите карамел… ох… крокодиловите кавалерчоци е много сладка, защото когато някоя млада крокодилка откажела да сподели чувствата им и те почвали да реват. И ревели, значи те, та се късали и леели горчиви сълзи, ама само те си мислели, че са горчиви, щото така се казвало, пък сълзите всъщност били сладки. Мда-а-а! Били карамелови.
И както си ронели карамелови сълзички и водата ставала една сладка, сладка… И всички крави от близките околности, че даже и от малко по-неблизките си изпочупвали краката да идват да пият… И мучели от удоволствие и затова после един сладкар (който когато не продавал сладолед, правил бонбони) нарекъл бонбоните, дето правел в този момент, „Карамел-Му“, обаче това вече е една друга приказка.
Чао.
Добавяне на коментар