Петър М. Петров

ФАКТИТЕ

България е страната с най-нисък жизнен стандарт в ЕС. Ние сме най-бедните, най-ниско платените, най-изостаналите. За съжаление това изоставане не се измерва с „едни гърди“, а с десетилетия. И изобщо навсякъде, където сме най, сме в пъти, а не в проценти. Същевременно, именно поради това, че сме част от ервопейското цяло (пък и от глобалното световно) няма как бензинът, жилищата и останалите благини на цивилизацията да са по-евтини за нас. Това последното не е факт, то е част от естеството на нещата. Усещайки последиците от това естество върху себе си, българинът възкликва: „Да, да, цените ги направиха европейски, а заплатите?“.

Тук няма да разследваме кои стоят зад горното „ги“, а ще отговорим на

ВЪПРОСА

„Защо заплатите остават непоевропейчени, разбирай – хилави?“.

За целта ще е добре да приведем нагледен пример. Особено подходяща за случая е любимата на всички задача от началния курс на училището за басейна, който се пълни от една тръба и празни от друга. Ако приемем, че басейнът е пълен с благини и ние го източваме чрез заплатите си, е очевидно, че източването не може да е по-голямо от пълненето, защото басейнът бързо се изпразва и настъпва явлението „Виденова зима ‘96″. От примера става ясно, че заплатите не са вързани за цените, а зависят от дебита, с който пълним басейна т.е. от производителността. Ах тази производителност! Какво следва? Следва въпросът от заглавието:

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?^*

С известно обобщаване възможностите се свеждат до:

1. Отдаваме се на зеленчукопроизводство;
2. Хвърляме се в нанотехнологиите;
3. Оглеждаме се за нещо друго.

Първата възможност е доста привлекателна, защото каква философия е да отглеждаш зеленчуци? Една проста сметка, обаче, показва, че пълненето на басейна чрез зеленчукопроизводство с цел осигуравяне на източването му с европейски по размер заплати е неосъществимо. Цялата земя българска не може да роди такава реколта, която да ни осигури жизнения стандарт на германеца, американеца и всеки друг на когото завиждаме.

Нанотехнологиите са нещо друго. При тях нормата на печалба е многократно по-висока. Произвеждаш един микрочип и той ти донася повече, отколкото цяла композиция с домати за износ. Освен това всичко е екологично, ниско енергоемко, а престижът – голям. Само дето ние от нанотехнологии нищо не разбираме. Да бяха зеленчуци…

Тогава? Оглеждаме се за нещо друго. Това друго съществува отдавна. То не е някаква екстравагантна идея, а едно простичко правило: „Насърчавай!“ В нашия случай може да се формулира така:

НАСЪРЧАВАНЕ НА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИ ИНВЕСТИЦИИ

Ние може да не разбираме от нано и всякакви други високи технологии, но това което можем да направим е да създадем достатъчно привлекателни условия за онези, които разбират, да се чувстват на българска земя по-добре откъдето и да е другаде. Да започнат да разработват, внедряват и произвеждат изделия по върхови достижения на науката. Такова гостоприемство не само би напълнило бързо басейна и осигурило желания жизнен стандарт (за справка: Ирландия, Сингапур, Чили, Хонг Конг, Финландия, Корея, Малайзия, Израел, ОАЕ, Тайван…). То би довело автоматично и до повишаване качеството на човешкия материал, защото високите технологии са наукоемки. Това ще рече: нарастване броя на високообразованите и интелигентни хора, а оттам и промяна в качествените характеристики на българското общество.

Добре де – ще кажете – като е толкоз просто

ОТИ ГИ РУЧАХМЕ ЖАБЕТАТА?

Да, наистина. Защо 20 години ручаме жабета? След като около нас има толкова много примери (горният списък може да се разшири с още няколко десетки страни) и след като българите не сме толкова тъпи, че да не ги видим и разберем (примерите). Защо? Единственият възможен отговор при това положение е: „Нарочно!“ Властимащите нямаха личен интерес от подобно нещо. За справка – престъпият начин по който се проведе приватизацията в страната: никоя водеща световна компания не стъпи на родна земя, а цялата производствена база отиде в ръцете на съответните кръгове и обръчи, които я разпродадоха за старо желязо за да си осигурят бързо начално натрупване на капитал.

Развитието на България по пътя на високите технологии не само не бе приоритет на досегашните правителства, ами не фигурираше изобщо в плановете и програмите им. Факт. По-важно беше водата да се държи мътна, за да се излови рибата. А мътенето, като занимание на управляващите се вижда и днес, както по безпрецедентното ниво на корупцията, така и от нежеланието за разнищване кълбото на организираната престъпност и срастването ú с всички етажи на властта. Вижда се и от Брюксел, откъдето жълтият картон към тройната коалиция не закъсня. Но това и червеният картон, който избирателят ú е подготвил е съвсем друга тема, а ние ще продължим със стратегията на ПП ГЕРБ за насърчаване на високите технологии в България в следващия брой.

^* Всяка прилика с „Что делатъ?“ на Чернишевски и „Was tun?“ на Улянов е случайна и авторът не носи отговорност за нея.