Петър М. Петров

В полето софийско, към Сливница,
едно покрайпътно кръчме,
познато под името „Пивница“
затвореше ли, насаме
оставаше с мисъл натрапница,
че трябва да се промени.
Да е „Пивница“, но и „Хапница“.
И ето след няколко дни
пиячката беше със хапване
а пък оборотът – със ръст.
Работеше нон-стоп до скапване.
Наложи се да сложи кръст
на тоз етап: „Трябва и ‘Дремница’
да бъда, че иначе – как?“
И ето я – страноприемница,
но „Пихадре“, не хоремаг.