Петър М. Петров

Насред битпазара, в камара предмети,
доскорошни ценности, днеска – боклук,
намерих, от приказка свършила взети,
протритите чехли на малкия Мук.
До тях в прах, очукана, обикновена,
се валяше лампата на Аладин.
Уж същата, но от вълшебство лишена -
следа нямаше от послушния джин.
Килимчето чудно, летяло довчера,
бе също там, но без магическа мощ.
Светът влязъл бе в прагматичната ера,
в деня след хиляда и първата нощ.