Приказка за небръснатия фас, който беше непушач
Копчето се казваше Смай.
„Смай ли!“ – ще кажеш ти – но аз, бидейки добре възпитан по това време на денонощието, ще подмина снизходително грешката, че въпросът е с удивителна и ще потвърдя: „Да, Смай.“
Е, по-късно авторът сигурно няма да пропусне да подчертае в специален послепис, че въпросът не бил въпрос – ти само си искала да ми кажеш, че копчето се нарича Смай Ли… Баща му бил произведен в Китай. Знам го аз него… автора. По всяко време на денонощието е невъзпитан и няма начин да не се заяде.
Впрочем, по-рано тук имаше едно друго копче. Казваше се Smiley. Бяха го вързали два два илика по-долу, но то успя да скъса конеца и избяга в Америка. Наскоро ми се обади…
Уф-ф-ф! Ще спра. Нека авторът си сложи послеписа, и ми се махне от главата, че не мога да ти разказвам така.
Послепис:
Както е добре видно, в приказката освен копчета от китайски и друг произход, няма никакъв небръснат фас, че и непушач при това, ЗАЩОТО НЕБРЪСНАТИ ФАСОВЕ, НЕПУШАЧИ НЯМА! Но я си представете, ако имаше…
Авторът
Приказка за нещата, които не са такива, каквито са
Слонът, който живееше в стаята отсреща, въобще не беше слон. Беше жираф. Разбира се за това никой и не подозираше. Даже самият той, понеже нямаше огледало. А нямаше огледало, защото го бе счупил още в стъкларския магазин. Това, че беше жираф го знаехме само аз и шкафчето до прозореца.
На долния етаж пък, според автора, живеел жираф, който въобще не бил жираф, Аз лично никога не съм го виждал. Авторът – също. Значи е вярно. Ако беше жираф, като хората, щяхме да сме го видели досега.
За сметка на това в мазето имаше сто процентов хипопотам. От където и да го погледнеш – и от тук и от там, все си беше хипопотам. Но имаше проблеми със зъбите. А зъболечението е при нас, на четвъртия етаж. Въобще не е чудно, че хипопотамът имаше проблеми със зъбите – беше там. Хипопотамите винаги са там, а като си там, не може да си тук… на четвъртия…
Приказка за ключодържателя
Искам да ти кажа, че те обичам. И, че… направих едни глупави бели…. И после ме беше много страх и направих още повече глупости и съвсем се уплаших… И след това се свих в ъгъла, понеже не можех да вляза при теб, защото нямах ключ… А нямах ключ, защото по-рано нямаше врата…
Приказка за 4-ти километър
Четвърти километър го преместиха. Сега знам, че ти пак ще кажеш „Как така?“. И ще сбъркаш. Не „как“, а „защо“. Ще ти кажа. Защото… Тая работа я забъркаха другите километри. Не искаха да има приказки от Четвърти километър. И не само го преместиха, но го и премахнаха… Затова тази приказка е последната от Четвърти километър. Няма други.
Обръщение:
Много моля автора да прочете горното, за да знае, че всички следващи приказки от Четвърти километър са предшестващи.
Добавяне на коментар