От комина на ТЕЦ-а трябваше да излиза само топъл въздух, а перничани, да цъкат с език, да се дзверят на това чудо невиждано и да споменават името на юнака, който преборил трикотелната ламя. Обаче – тц, не би. (Не би това за комина, а иначе перничани пак споменават юнака и тези дето му дадоха зелниците, със сочни граовски заклинания по майчин адрес.)
Разбира се, той (юнакът де) своевременно поясни, че казвайки май, е имал предвид септември. Колко просто и логично! Та поетът го е казал още преди 85 години: Септември ще бъде май!
Само дето пак не стана. То пък кога ли социалист го е обещавал и да се случи? Ей го – септември си замина, а ТЕЦът дими като за световно. Но погледнато от друг ъгъл, ставащото може да се представи и така: Перничани си посипват главите с пепел в знак на разкаяние, за това, че са си позволили да проявят недоволство, вместо кротичко да чакат следващия май… Или септември? Не не, май май… Или все пак септември…
22.09.2008
Добавяне на коментар