Петър М. Петров

Гербер къс, непригоден да бъде в букет
заради това, че е пречупен,
там, зад щанда прибран, че грозял бил отпред,
вехнеше нежелан и некупен.

Ала не скършеното зелено краче
правеше го за мен по-различен.
С друго беше особен, а именно, че
точно знаеше кой е обичан.

А останалите: със или без бодли;
можещи (или не) да ухаят…
До едно всички тях, ако питаш „Дали
съм обичана?“ се колебаят.

Гербера подарих ти и ето сега
той усмихва се, станал потребен,
че с „Обича те!“ пръснал е твойта тъга
и направил деня ти вълшебен.