You have received a message!
Здравей!
Сладоледопродавачът, който правел бонбони, бил най-известният майстор на вкусотии на 100 000 сладкинни години наляво, надясно, напред и назад. А също и нагоре и надолу… А, да, щях да забравя и навътре и навънка също. Той правел сладки от думички и ги украсявал с най-ефирното и нежно Hищо, което имало по света. Това била доста трудна работа, защото трябвало да ходи ч-а-а-а-к Hикъде и понякога се случвало така, че когато отидел там, вече нямало Hищо и му се налагало да чака. И той чакал, понеже бил най-добрият майстор на вкуснотии на 100 000 сладкинни години насам, натам и в останалите посоки и не можел да си позволи да прави сладки просто така, с нещо.
И както подобава на най-добрите майстори, той си имал най-добрия помощник на 100 000 сладкинни години наоколо. Това била една мишона, която… Всъщност това била една мъъъъничка, малка мишанка… Добре де – една сладка мишчица, която си имала бяла престилчица и носът ú винаги бил изцапан с брашно, и когато майсторът я поглеждал строго и казвал, че ще се оплаче на завеждащия мърморациите, задето пак е навестявала торбата с брашното, тя слагала ръце на кръста, тропвала с крак и най-отговорно и обидено заявявала, че това не е вярно изобщо… И след това кихвала… И след това казвала „Ето, видя ли?“, а след това майсторът казвал „Добре“.
Тя била най-сладката мърморка на света, непрекъснато се оплаквала, че има страшно много работа – да опитва от сладките на майстора и че изнемогвала и че щяла да напусне и разни други такива страхотии, обаче те са част от една съвсем друга приказка.
Чао.
You have received a message!
Здравей!
Завеждащият мърморациите обикалял целодневнощно кооперациите и ловял мърморещици, понеже както това е добре известно, едно е да мъркаш, а друго да мърмориш. Едното било изкуство, а другото… абе другото си било проста работа.
И както си мърморела оная мишкавата помощница от миналата приказка и не щеш ли, чул я завеждащият мърморациите, който бидейки завеждащ, я завел… където и както трябва, а именно – в архива, с номер, подпис и печат. Пратил я значи в забвение, понеже нейната приказка била свършила вече.
Завеждащият мърморациите не само завеждал, а и извеждал. Така например вечерно време извеждал стърчащите си мустаци навън и уж съвсем случайно ги разхождал все под прозореца на една млада сиамска вдовица, която пък съвсем случайно всеки път била на прозореца и като го видела, ах, само като го видела и почвала така да мърка, че стъклата на прозореца започвали да з-з-з-з-з-з-з-зъзнат от страст… или може би от страх…
Абе карай, в другата приказка ще стане ясно.
Чао.
You have received a message!
Здравей!
Стъклата, дето з-з-з-з-з-зъзнели, всъщност изобщо не е важно защо го правели. Важното е, че били такива едни… абе, чудни били. Гледаш си през тях и ако ти е тъжно, виждаш един двор, пълен с боклуци, няколко „само временно“ паркирани сапунерки на колела, дето вече никой не помнел от колко временно са зарязани, едно дърво с окършени клони и една срутена развалина, дето, казват, някога била къща.
А като ти е хубаво и стъклата ти показвали един двор, пълен с всякакви най-интересни и важни дрънкулки, няколко горди, достолепни таратайки, дето само чакали някой да ги похвали, за да обиколят екватора със стръвта на ядосан глиган и скоростта на сърдит вятър, един джентълмен със снажен ствол и чадър от клони и най-вълшебната къщурка на света, подпряла се на ръката на джентълмена, скрила се под неговия чадър от досадните дъждовни капки, подремваща тихичко и сънуваща…
Мда-а-а-а, нека да си сънува. Ние ще влезнем в съня ú в следващата приказка.
Чао.
Добавяне на коментар