Петър М. Петров

Не издържам на този студ вече -
пролетта зъзнейки вънка
рече
и до голата трънка
се свлече.
Ох – измънка -
не мога! -
и пукна,
а от пукнатото поток рукна.
Точно в този миг трънката с глога
се натискаше страстно,
което
обяснява се с повик на пола,
а пък повикът, то си е ясно,
бе причината тя да е гола.
Само дето
се бе надценила,
врочем хич не бе съобразила -
пролет в близост е нещо опасно:
Тъй ги цъфна взривът с пълна сила…
На стотици парчета-
цветчета
ги направи, разбирай – погуби.
Само луд би решил да се люби
даже ако хормонът го чукне,
щом възможно е пролет да пукне.

И разлагат се там трите трупа
сред воня
от цветя.
Даже с лупа
няма как от убиеца-зима
да откриеш следа,
не че има.
За беда
тя е неуловима.
И освен туй е рецидивист,
който за есента ще намине
за да я умъртви лист по лист
и преди още да е умряла
ще я замрази в моргата бяла.