Приказка, която е неприказка
Знаеш го оня… дето дойде от… някъде… Няма нужда да ми казваш, че всички сме дошли отнякъде. Ние всички сме друга работа, а той дойде от другаде. Веднага си пролича, че е от другаде, защото продължи да включва и изключва копчето Смай, даже след като и авторът забрани Смай да бъде включван повече тук (изключения – само за персонала). „Ами да!“ – ще кажеш ти – „Значи, оня е бил от персонала.“ Да, ама не. Нали питах шкафчето до прозореца. А то знае всичко. Тоя оня си личеше, че не е в ред. По какво си личеше? Ами непрекъснато разправяше, че идвал от Четвърти километър. Не може да идваш от Четвърти километър, когато си на Четвърти километър. Даже после, когато Четърти километър ще го махнат и всички ние ще сме никъде, оня пак щял да разправя, че идвал от Четвърти километър. Ама как бе? Нали Четвърти вече няма да го има? Какво по-ясно доказателство от това, че беше дошъл от другаде?
Но мен повече ме притеснява друго. Защо авторът бута тая приказка тук, след като оня няма нищо общо с нас? Това са приказки от Четвърти километър, а не…
„Не се ядосвай!“ – ще речеш, защото шкафчето ти било казало, че между автора и оня имало нещо, но спестило подробности, понеже още разследвало случая. Ами добре. Няма да се ядосвам.
Приказка за автора, който е садист
Да-а-а! Не само е недобре възпитан, ами е и садист. Насадил е хипопотама в мазето и не можем да спим нощем, заради зъбобола му. Със слона, дето е жираф и жирафа, дето не съм го виждал още, казвахме сто пъти на автора, да му оправи зъбите, ама той… Абе липсват му първите четири километра. Това му е проблемът. И не ми възразявай, моля те, че авторът не бил зъболекар, а автор. Знаеш ли какво е да ти се разхожда цяла нощ хипопотам в мазето с болки в зъбите? Същото е, както когато тия от персонала не издържат и трябва да ги успокояваме – цялата сграда се тресе. Ами да вземе да го преименува. Кого да преименува ли? Ами хипопотама. Да го кръсти хипопотук. Тогава всичко ще се оправи, защото нали вече ще е тук, а не в мазето. А щом е тук, все ще му дойде ред пред зъболекарския кабинет.
Приказка за небръснатия фас, който беше непушач
(Кавър)
Копчето Smiley, което замина лани за Америка, се подложило на пластична операция. Направили му лифтинг. Вдигнали му усмивката, понеже била увиснала надолу, като въже на простор. Сега било много доволно. Даже снимка ми е пратило. Виж:
Приказка за нещо друго
Ти си нещо друго. С тебе е хубаво и топло и меко и светло и радостно… Ти си онази ягодка, която срещнах някога в планината… Ягодката, дето ме поглеждаше плахо и срамежливо изпод листенцата си, страхувайки се да не я откъсна. Беше толкова красиво! Около тебе имаше здравец. Боровете мълчаха…
Другите ягоди изядох, а тебе… гледах, гледах, гледах… Беше така хубаво… И ти поруменя съвсем, макар по-червена да не можеше да бъдеш.
Добавяне на коментар