You have received a message!
Здравей!
Къщата най-много обичала да мечтае сънища за едно малко момиченце, дето живеело отсреща. Всеки ден измечтавала по няколко съня специално за него. Това било много трудно понякога, защото се налагало да мечтае извънредно и за гостите, които идвали в близките домове, и за техните кучета, а също и за автомобилите им. Да-а-а и за тях! Затова се налагало да мечтае със всичките си стаи едновременно. Понякога се случвало и да не смогне и тогава този, който оставал без сън, ставал посред нощ, излизал на балкона или заставал на прозореца си и се чудел защо не му идва съня. И седял така, пушел цигара след цигара и се ядосвал. После, гледайки към къщата, така, както бил ядосан, решавал, че е крайно време да се обади където трябва, за да изпратят булдозерите и разчистят тази съборетина.
Само на Нова Година си почивала къщата за малко, понеже никой не искал да спи тогава. Да-а-а, това било къщата на сънищата, само дето никой не знаел за това освен Джентълмена, но той на никого не казвал.
Чао.
You have received a message!
Здравей!
Имало обаче една стая в тази къща, дето била много опърничава. Докато другите стаи мечтаели сънища и едва смогвали, тя се заключвала, за да не я гледат и никой не знае какво правела, а тя всъщност само чакала да се стъмни, вдигала си КЛЮЧукалата и – дим да я няма. Разхождала се най-безотговорно, по цяла нощ газела тревните площи и обръщала кошчетата за боклук. Даже плюела през прозореца си. Да-а-а. А понякога дори се правела, че уж мечтае сън, а всъщност то си било най-обикновен кошмар, но тя го наспрейвала с едно сънено флаконче и го пращала на малкото момиченце. Добре че момиченцето си имало едно Нещо, което никога не спяло, а само си почивало с едното око, а с другото наблюдавало какво става и когато забелязвало престорения на сън кошмар, събуждало кучето Рътеп, дето бдяло до леглото на момиченцето и той храбро прогонвал кошмара, а след това отивал под прозореца на стаята и сериозно се възмущавал от нея. После Нещото започвало да си почива с другото око и да наблюдава с първото. Нещото било едно такова… Всъщност то наистина било едно, но не било такова. А какво било Нещото, разказва друга една приказка.
Чао.
You have received a message!
Здравей!
Ей така, минавали си хората покрай него и изобщо, ама изобщо и на ум не им минавало, че покрай тях имало нещо бяло, ама чисто бяло и прозрачно (ама не много) и розово като синьото небе и зелените детелинки и жълтите дупенца на пчеличките по тях и с трапчинки на бузите (каквито всъщност май си нямало) и дето им намигало ето така: 
Мда-а-а. Много потайно било. И се усмихвало, ама винаги се усмихвало… освен когато било тъжно, но то не било никога тъжно, защото никой никога не го бил виждал тъжно. И усмихнато впрочем никой не го бил виждал, понеже то било много потайно и не казвало на никого за себе си, ама на никого. Даже и кучето Рътеп не подозирало, че го има. Само момиченцето знаело за него. И старото огледало, пред което то се плезело понякога, когато наоколо нямало никой. Това обаче е една съвсем друга приказка.
Чао.
Добавяне на коментар