You have received a message!
Здравей!
Старото огледало било толкова старо, че вече не смогвало да отразява всичко. То било много уморено, защото огледалата никога не си почиват. Те винаги трябва да са будни и да отразяват всичко, каквото стане пред очите им. Това било много неблагодарна работа. На всичко отгоре хората често се сърдели и недоволствали от това как огледалата ги представяли и им се искало да ги счупят. В дома на момиченцето обаче никой не му се сърдел. Даже и кучето Рътеп. Макар да се случвало често някой да мине покрай него, бързайки за някъде, да се погледне и… да не се види. Тогава трябвало да подбутнеш леко огледалото, за да се събуди, да го изчакаш да се протегне един два пъти и чак като дойдело на себе си, почвало да отразява. Но понякога се случвало да е много уморено и да спи непробудно. Ала по стар навик в 6 часа сутринта винаги било будно, за да чуе новините, понеже било много старо и се интересувало от всичко ново. Това обаче е друга една приказка.
Чао.
You have received a message!
Здравей!
Новините пък по цял ден се чудели какво да правят. На някои от тях много им се искало да завладеят света, всички да ги слушат със затаен дъх, а после да ги коментират и повтарят отново и отново… (Какво да се прави – суетнички били.) А сега какво? Трябвало да чакат някое дете да порасне, че да почне да се интересува от новини, а не от приказки. Да, ама те децата му с деца, били станали такива едни проклети… Не искали да порастат. Представяш ли си? Що за възпитание?! Седели си малки и си искали приказките. Пълна безотговорност!
Други новини обаче и дума не давали да се издума. Казвали, че няма закъде да се бърза, защото хубавото било в очакването да те прочетат, а не в четенето, при което намигвали. Ето така: 
Защото – казвали те – веднъж щом те прочетат и… ставаш старина, а пък това една новина изведнъж да я преквалифицират на старина, си било чисто безобразие.
И така водели спор помежду си двете групички новини. Едните искали да се предприеме нещо, а другите викали „Йок!“, „Сакън!“ и други подобни. По едно време така се нажежила обстановката, че взели да се дърпат за заглавията и да се ритат по колонките. И настанала една суматоха и бъркотия – не ти е работа. Прогнозата за времето се напълнила с резултатите от конкурса за красота, а новината за преброяването на населението на островите Мауко-Салатан се видяла с данни за тазгодишната реколта от боровинки. За тези неща обаче става дума в една друга приказка.
Чао.
You have received a message!
Здравей!
Островите Мауко-Салатан се намирали на юг. Така казвали учебниците по география, дето били писани на северния полюс. Но тъй като учебниците, написани на южния полюс, казвали точно обратното, че островите се намират на север, ставало абсолютно невъзможно да се определи къде са. Все пак хората били спокойни, защото били сигурни поне в едно, че ги има някъде и затова много-много не се притеснявали да ги търсят.
Островите били два: на единия живеела принцеса Мауко, а на другия принц Салатан. Мауко била най-красивата красавица на света, а също така и на двата острова. Имала най-дългите и лепкави пипала, крайчетата на които непрекъснато били лакирани от цяла армия слугини. Имала също по една разцъфнала като зелка зелена брадавица на носовете си, които според едни били 6, а според други – половин дузина.
Но това, което накарало принц Салатан да се поболее от любов по нея, било умението ú да си чисти ушите с език. (Бр-р-р…) Правела го с финес, недостъпен за другите. И ако случайно там намерела нещо, така сладко го примлясквала (още по бр-р-р…), че принц Салатан се размеквал от удоволствие и заприличвал на палачинка.
За него пък е достатъчно да кажем, че за 267-ми пореден път печелел първото място на конкурса за най-отпуснато тяло и че владеел изкуството на звучното оригване до съвършенство. Казват, че можел да го прави по 92 различни начина плюс задължителните за неговия ранг 21 кралски (по три вида за всяко от седемте дневни хранения). Казват също, че когато го правел с всичките си уста едновременно, всичко живо занемявало като омагьосано от вълшебната музика.
На принцеса Мауко в такива моменти ú се заплитали пипалата от вълнение, а брадавиците ú почервенявали целите от любов. За нещастие принц Салатан бил далтонист и не можел да оцени брадавичавата реакция на своята възлюбена, но и другото му стигало.
И така си течел животът в Мауко-Салатания мирно и влюбено и кой-знае какво щяло да се случи оная сутрин, когато Мауко-Салатаняните решели да видят резултатите от преброяването и в замяна прочетели за извънредната реколта от боровинки, ако не се бил намесил разказвачът на приказката.
Взел той, че преместил времето на Мауко-Салатания с един ден напред, а през прескочения ден отишъл при новините, нахокал ги едно хубаво (даже ги понапердашил малко), ама не мръднал оттам, докато не се подредили, както си им бил редът. После размахал пръст, поклатил глава и ядосано казал: „А-а-а-а, така повече не може! Ще трябва да се сложи ред в тая приказка“ и излязъл ядосан. И правилно сторил, защото това вече била друга приказка.
Чао.
Добавяне на коментар