Тъй като предните две части даваха ясен отговор на въпроса „Какво да се прави?”, авторът бе с намерение да се отдаде на други теми. Но, какво да се прави, оказа се, че материалът е предизвикал интерес дори сред редиците на ГЕРБеровите политически опоненти, а това само по себе си е достатъчна причина останалите теми да отидат на заден план и черно на бяло да се появи настоящата трета и все пак последна част, за това какво да се прави, след като знаем вече какво трябва да се прави.
Анализът показва, че няма кой знае какъв избор. Първото нещо е да се обясни на уважаемия избирател как стоят нещата и къде е изходът от задънена улица в която ни озоваха. Впрочем настоящата поредица от материали може да се разглежда като принос в тази посока. Целта е поне 51% от българското общество да разбере, че ГЕРБ е сериозна работа, а не дрън-дрън, па пляс. Ето защо партията вдига изключително високо летвата на критериите за своите избраници, натоварени да спечелят доверието на хората. Тъй като тези критерии излизат от обхвата на настоящата тема, те няма да бъдат разглеждани тук, но си струва да се спомене, че са за шампиони, а шампионите са онези личности, пред които опонентите им нямат никакъв шанс.
Втората стъпка, незабавно след спечелване доверието на хората, е пристъпването към създаване на онази законова рамка, която ще направи България изключително привлекателна дестинация за високотехнологични капитали. За сведение на четящите избиратели (пък и на опонентите), икономическата експертна група на ГЕРБ, съвместно с тази по информационни технологии разработиха един доста обемист и подробен списък от мерки, които могат и трябва да бъдат предприети. Това е нужно да се каже, за да знаят хората, че докато някои политически противници се упражняват в управление на трамваи (завиващи при това надясно), ГЕРБ съвестно и без много шум е подготвил основата на своето управление, разчетено на добре обмислени приоритети и подробно разработени стратегии и програми за развитие на страната.
В партията си даваме сметка, че американците (японците, швейцарците, германците и още поне 20 други нации) можем да ги стигнем единствено залагайки на триъгълника „образование-наука-индустрия”. За добро или лошо, съвременната човешка цивилизация е технологична, и това определя фундаменталната важност на въпросния триъгълник. От това произтича и нуждата от специални мерки и грижи за тези три сфери. Образованието създава гениите, които измислят нещата, от които индустрията произвежда принадена стойност. Онази принадена стойност, която чакат с нетърпение и в социалната сфера и в спорта и в културата. Както вече видяхме в първата част – само продукти на високите технологии могат да ни осигурят необходимата и достатъчна принадена стойност (имам предвид не само финансовото изражение на същата), без това да ни коства кой знае какво. А веднъж създадена, тази голяма принадена стойност започва да налива масло в огъня и в резултат: „Колкото повече – толкова повече.” Тази въртележка има и един страничен ефект: хората престават да мислят с идеологически догми, а прагматично, което означава следното: „Щом системата работи чудесно за мен, ще избера отново тези, които го направиха, а именно ГЕРБ.” Това, обаче, е един от крайните резултати. Преди това трябва да бъде направена и третата стъпка.
Тя се състои в ангажирането на държавната власт на най-високо ниво с налагане и отстояване на споменатите приоритети. Това трябва да се извършва безкомпромисно и с постоянство. Освен всичкко друго, държавата, трябва да предприеме офанзива по всички фронтове… Спокойно! Не става дума за военни действия. Говорим за онези форуми и събития по целия свят – правителствени, дипломатически, научни, икономически и др. – на които България трябва агресивно да огласява изключителните условия, които предлага, за онези, които теглят обществото напред със своите разработки. В тази агресия няма да има жертви, а страната ни най-сетне ще застане на страната на победителите.
***
Накрая на тази „трилогия”, авторът смята за нужно да каже следното: ПП ГЕРБ прилага модел на работа, какъвто досега нито една, вземала участие във властта, политическа сила не е използвала. Става дума за това, че партията работи в тясно сътрудничество с браншови организации от различни сфери. Програмите и стратегиите, които се разработват, не се правят от ограничен партиен кръг, а от изявени в своята област специалисти, повечето от които не са членове на ГЕРБ. Това е гаранция за успеха на управленската програма на партията, защото ще бъде програма на експертите на цялото общество.
Същевременно, като член на групата по информационни и комуникационни технологии, в процеса на изработване на програмните документи на партията се срещам с голям брой млади, образовани и изключително способни ГЕРБери от различните експертни групи на партията. Този факт е причината всеки път, когато чуя някой да си прави свободни съчинения на тема „ГЕРБ няма капацитет” да се подсмихвам. Нашите капацитети предпочитат да работят на тихо, вместо на медиен шум. А на тези, които си вярват, че ГЕРБ не разполага с експерти, мога само да им пожелая да продължават да лежат на това ухо.
Добавяне на коментар