You have received a message!
Здравей!
Решил Разказвача да оправи тая работа с приказката, обаче когато станал сутринта и запретнал ръкави, установил, че приказката е изчезнала.
Всъщност приказката не била изчезнала, а си била взела задължителната почивка. Да-а-а, приказките имат задължителна почивка. Веднъж в годината всички приказки си вземат отпуск и заминават на екватора. Това не е никак трудно, защото земята била направена именно с тази цел с паралели и меридиани. Приказките сядали на най-близкия меридиан и се спускали по него като по пързалка до екватора, където се излягали на слънце и обменяли опит. Обаче понякога така се заплесвали в празни приказки, че забравяли да се приберат навреме и бабите, майките и татките не знаели какво да разказват на децата. Ужас. И когато на някое дете му кажат строго „Никаква приказка, лягай да спиш!“ това е, понеже приказката е в отпуск.
А как се връщат от почивка? Ами много просто – събират си плажните принадлежности, взимат си довиждане и си обещават да се чуят, а после полека-полека се покатерват по паралелите – всяка откъдето е дошла. Дааа. И нашата приказка така направила и се върнала точно когато Разказвача се чудел дали да не подхване нова приказка.
Това обаче е съвсем друга приказка.
Чао.
You have received a message!
Здравей!
Разказвача бил много ядосан, понеже собствено той никога не бил разказвал тая приказка. Всъщност, не е и точно така. Той изпращал приказката, но не в този ú вид, в който тя се получавала. Изобщо това електронно нещо Електронното Нещо правело всякакви номерации-галимации и така изкривявало нещата, че на Разказвача направо му се плачело. Абсолютно безобразие. Какви са тия фантасмагории? Къде се е чуло и видяло стая да си плюе през прозореца и огледало да спи? “Ама аз никога не съм писал такива неща. – убеждавал се сам той. “А-а-а-а-а-а!” – заклатил глава и взел да мисли. Мислил, мислил и решил. Вместо да пусне приказката по Електронното Нещо, ще пусне себе си, за да може, да бъде навсякъде и да следи да няма безобразия с приказката.
И така Разказвача се изпратил сам и изчезнал завинаги в Електронното Нещо, което останало много доволно, понеже приказката не била и така точно, ами то си я нагласило, но това вече е друга приказка.
Чао.
You have received a message!
- Здравей мило мое! – казал Разказвача.
- Ама какъв разказвач? – казало Електронното Нещо – Нали се разбрахме, че Разказвача вече го няма. Изчезнах го… ъ-ъ-ъ, изчезна се…
- Мило Електронно Нещо, – казало Милото мое – Разказвача е тук, в тебе вселен сред единичките и нулите, течащи из медните ти артерии и сега е навсякъде. Виждам го във всеки монитор да се усмихва и разказва приказки като тази и като онази, предишната и като следващата за сянката, дето си нямала собственик…
- Аха – казало смутено Електронното Нещо. – А, може ли и аз да я чуя? – и примигнало свенливо със светодиодите си, понеже то също много обичало приказки и затова ги променяло по малко (ама само по малко) така, както му се искало да изглеждат.
- Може, казал Разказвача, който бил някъде там, не знам къде, но навсякъде, и започнал…
- Чакай, чакай, казало Електронното Нещо, нали трябва да сложим край на тая приказка първо?
- Добре – казал Разказвача – Край на тая приказка. : )
« Предишни | Следващи »
Добавяне на коментар