Гербер къс, непригоден да бъде в букет
заради това, че е пречупен,
там, зад щанда прибран, че грозял бил отпред,
вехнеше нежелан и некупен.
Ала не скършеното зелено краче
правеше го за мен по-различен.
С друго беше особен, а именно, че
точно знаеше кой е обичан.
А останалите: [...]
Хълм осеян с лилави лунички,
всъщност пролетно е разцъфтял
и полюшват се люляци, всички
в цвят лилав, а сред тях един – бял.
Люляк странен, така непривичен,
сред ухание и красота
ти успял си да бъдеш различен,
не на цвят просто, а с белота.
Не издържам на този студ вече -
пролетта зъзнейки вънка
рече
и до голата трънка
се свлече.
Ох – измънка -
не мога! -
и пукна,
а от пукнатото поток рукна.
Точно в този миг трънката с глога
се натискаше страстно,
което
обяснява се с повик на пола,
а пък повикът, то си [...]
С поредна вълна към брега
отново опитва морето
от себе си да се измъкне.
Хвърчило весело се рее
СВОБОДНО из небето…
вързано на връв.
Ако в идните дни, чинно чакащи ред
настояще да станат за кратко,
избуи в мен внезапно талант на поет
да римувам и точно, и гладко,
най-прекрасна поема ще ти съчиня
и с трептяща душа ще я сричам.
Дотогава, обаче, не ще се свеня
ей така, просто, да [...]
В полето софийско, към Сливница,
едно покрайпътно кръчме,
познато под името „Пивница“
затвореше ли, насаме
оставаше с мисъл натрапница,
че трябва да се промени.
Да е „Пивница“, но и „Хапница“.
И ето след няколко дни
пиячката беше със хапване
а пък оборотът – със ръст.
Работеше нон-стоп до скапване.
Наложи се [...]
Насред битпазара, в камара предмети,
доскорошни ценности, днеска – боклук,
намерих, от приказка свършила взети,
протритите чехли на малкия Мук.
До тях в прах, очукана, обикновена,
се валяше лампата на Аладин.
Уж същата, но от вълшебство лишена -
следа нямаше от послушния джин.
Килимчето чудно, летяло довчера,
бе също [...]
