Хълм осеян с лилави лунички,
всъщност пролетно е разцъфтял
и полюшват се люляци, всички
в цвят лилав, а сред тях един – бял.
Люляк странен, така непривичен,
сред ухание и красота
ти успял си да бъдеш различен,
не на цвят просто, а с белота.
Насред битпазара, в камара предмети,
доскорошни ценности, днеска – боклук,
намерих, от приказка свършила взети,
протритите чехли на малкия Мук.
До тях в прах, очукана, обикновена,
се валяше лампата на Аладин.
Уж същата, но от вълшебство лишена -
следа нямаше от послушния джин.
Килимчето чудно, летяло довчера,
бе също [...]