Приказка пак за оня, от приказката, дето е неприказка

Ох, не ме пипай тук, че ме боли. Боли ме ти казвам – досега укротявахме тия от персонала, дето са санитари. Ама за всичко е виновен оня… дето дойде от някъде… другаде.
Отивам аз при шкафчето до прозореца за да науча последните новини от разследването му и… Ужас! Тия идиоти от персонала, като боядисвали инвентара, извадили чекмеджетата на шкафчетата и после ги разменили. Голяма работа ли? Голяма я! Шкафчето до прозореца беше получило амнезия от това. Ох, моля ти се, не ме гледай така – двете чекмеджета му бяха полукълбата…
И значи, казвам му аз паролата, за да ми предаде каква е връзката между автора и оня, а то – нищо не помни. Нищичко. Представяш ли си? Беше единственото шкафче което знаеше всичко. Даже знаеше, че нищо не знае… А сега бе заприличало на останалите – най-обикновени талашитени мебели. Те дори да знаеха нещо, не знаеха, че го знаят. Стана ми много мъчно. Стоеше така с едно собствено и едно присадено чекмедже, мигаше на парцали и не помнеше нито автора, нито оня, дето дойде от някъде, нито слона, който всъщност е жираф.
“Така ли?!” – си рекох и веднага накарах нашите от всички етажи да донесат незабавно де що има чекмеджета за шкафчета, за да оправим бакиите на тия идиоти от персонала. Те пък (тия от персонала) като видяха, че всеки от нас мъкне по две чекмеджета, изпаднаха в истерия и докато ги успокоим… Ох!
Най-лошото, обаче, стана когато оня, който явно беше двоен агент, за да не го разконспирирам, взе, че прасна един санитар с чекмеджето, дето държеше и то стана на трески. Нарочно го направи, аз си знам, защото точно това беше чекмеджето на шкафчето до прозореца. Унищожи уликите срещу себе си мръсникът. А ужким искал да укроти санитаря…
Сега ще трябва да накарам автора да измисли нещо, за да не се загуби нишката. Ама, че тъпа работа!

Приказка за садиста, който бил автор

Откакто шкафчето осакатя, трябва всеки ден да му правя компания, защото самó не може нищо. И нищо не му се разбира. Само повтаря “Еци, дюшеш, всичко коз…”, като че ли са му правили лоботомия. Добре, че санитарите, дето играят карти и табла на него не му разбират нищо.
Ама и тоя садист, авторът… Каза да не го занимавам с оня, защото изобщо не му било до това, че се губела нишката.
Обаче, вчера за пръв път шкафчето каза нещо друго. Тъкмо покрай него минаваше оня… и то взе да кряка “Автора, трети дубъл… Автора, трети дубъл…” Пълна лудница!

Приказка за монолог

Хайде да си поприказваме, а? Аз знам, че ти ще кажеш “Хайде!”, ама хайде кажи го най-после. Кажи нещо и ти. Иначе все си мисля, че съм сам, пък това тук, на Четвърти километър е забранено. За да си тук, значи не си сам. Всеки е с някого. Аз уж съм с теб, но понякога на мястото ти изневиделица се набутва авторът и трябва да съм с него… Пък той, знаеш, не е добре възпитан, нищо, че е садист.

Счу при на пе казка

Не ни дадоха да гледаме телевизия. Изключиха го… телевизора. Това е бедата на телевизорите, че могат да ги изключват. Аз, обаче, те викнах в огледалото. Седнах пред него и ти се радвах, понеже кой може да изключи огледалото? Само дето оня… двойният агент, докато успокояваше санитарите за спрения телевизор така запрати един от тях в огледалото, че то се счупи. Ама той уж само го посъветвал да гледа тук, понеже не се изключвало. Така разправяше после.
Това е бедата на огледалата, че се чупят. Когато се счупи огледалото, ти стана на парченца и във всяко твое парченце имаше частица от това, което си ми казвала. Валяха се разбъркани думички и аз трябваше да ги подредя. Трябваше! Но когато го сторих, едно остана в повече. Не знам откъде дойде. Сигурно от друга приказка. Беше парченцето, в което ми казваш „Обичам те!“ и аз си го прибрах.

« Предишни | Следващи »

Приказка, която е неприказка

Знаеш го оня… дето дойде от… някъде… Няма нужда да ми казваш, че всички сме дошли отнякъде. Ние всички сме друга работа, а той дойде от другаде. Веднага си пролича, че е от другаде, защото продължи да включва и изключва копчето Смай, даже след като и авторът забрани Смай да бъде включван повече тук (изключения – само за персонала). „Ами да!“ – ще кажеш ти – „Значи, оня е бил от персонала.“ Да, ама не. Нали питах шкафчето до прозореца. А то знае всичко. Тоя оня си личеше, че не е в ред. По какво си личеше? Ами непрекъснато разправяше, че идвал от Четвърти километър. Не може да идваш от Четвърти километър, когато си на Четвърти километър. Даже после, когато Четърти километър ще го махнат и всички ние ще сме никъде, оня пак щял да разправя, че идвал от Четвърти километър. Ама как бе? Нали Четвърти вече няма да го има? Какво по-ясно доказателство от това, че беше дошъл от другаде?
Но мен повече ме притеснява друго. Защо авторът бута тая приказка тук, след като оня няма нищо общо с нас? Това са приказки от Четвърти километър, а не…

„Не се ядосвай!“ – ще речеш, защото шкафчето ти било казало, че между автора и оня имало нещо, но спестило подробности, понеже още разследвало случая. Ами добре. Няма да се ядосвам.

Приказка за автора, който е садист

Да-а-а! Не само е недобре възпитан, ами е и садист. Насадил е хипопотама в мазето и не можем да спим нощем, заради зъбобола му. Със слона, дето е жираф и жирафа, дето не съм го виждал още, казвахме сто пъти на автора, да му оправи зъбите, ама той… Абе липсват му първите четири километра. Това му е проблемът. И не ми възразявай, моля те, че авторът не бил зъболекар, а автор. Знаеш ли какво е да ти се разхожда цяла нощ хипопотам в мазето с болки в зъбите? Същото е, както когато тия от персонала не издържат и трябва да ги успокояваме – цялата сграда се тресе. Ами да вземе да го преименува. Кого да преименува ли? Ами хипопотама. Да го кръсти хипопотук. Тогава всичко ще се оправи, защото нали вече ще е тук, а не в мазето. А щом е тук, все ще му дойде ред пред зъболекарския кабинет.

Приказка за небръснатия фас, който беше непушач
(Кавър)

Копчето Smiley, което замина лани за Америка, се подложило на пластична операция. Направили му лифтинг. Вдигнали му усмивката, понеже била увиснала надолу, като въже на простор. Сега било много доволно. Даже снимка ми е пратило. Виж:

Приказка за нещо друго

Ти си нещо друго. С тебе е хубаво и топло и меко и светло и радостно… Ти си онази ягодка, която срещнах някога в планината… Ягодката, дето ме поглеждаше плахо и срамежливо изпод листенцата си, страхувайки се да не я откъсна. Беше толкова красиво! Около тебе имаше здравец. Боровете мълчаха…
Другите ягоди изядох, а тебе… гледах, гледах, гледах… Беше така хубаво… И ти поруменя съвсем, макар по-червена да не можеше да бъдеш.

« Предишни | Следващи »

Приказка за небръснатия… за нещо важно

Копчето се казваше Смай.

Tи веднага ще кажеш „Пак ли Смай Ли?“, но, понеже преди малко си взех хапчетата, дето ни ги дават, за да сме добре възпитани, ще отбележа със задоволство наличието на въпросителна и ще отговоря „Да, пак.“ Е, мисля това да е последното му включване тук (освен ако някой от персонала не го изключи отново), защото имам къде по-важни неща от него.

Важните неща, доколкото си спомням, бяха две:

1. Да видя, дали пак няма да видя жирафа от долния етаж, дето не е жираф

и

2. Да кажа на автора за видяното, особено ако не съм го видял.

Ох, дано не се появят други важни неща, че няма къде да ги сложа.

Всъщност това е и краят на тази приказка, но ти категорично ще откажеш да го приемеш, защото отвсякъде се виждало, че не съм стигнал дотам. По тази причина краят ú ще дойде тогава, когато стигна до него.

*** Некрай ***

Приказка за „Брей-й!“

Долу в градинката имаше един, дето се правеше на статуя. Доброто ми възпитание в това време на денонощието ме задължава да призная, че го правеше добре. Когато една нощ дойдоха ония… дето са цигани, изобщо не разбраха, че това е един от нас и го нарязаха с флекс. Обаче, аз знам, че той точно това искаше, за да се измъкне от тук. Печен беше.

Само не разбирам, защо не се радваш на тази история. Брей-й, какъв човек си, значи!

Приказка за мен

Всъщност тази приказка не е за мен, а е за мен. Искам да кажа, че не се разказва за мен, а я разказват на мен. По тази причина това дотук не съм го казал аз, а ти. Разбира се аз нямам нищо против, защото знам как хубаво го правиш и те слушам с интерес. Продължавай сега.

И все пак приказката, дето ми разказваш, не е ли малко… тра-ла-ла? Като е за мен, значи ли, че и аз трябва да участвам в нея? Нали когато в столовата кажат „Тази супа е за теб!“ не участваш в супата? Ама продължавай, хубаво разказваш.

Аз си знам, че приказката ще свърши с хубав край, понеже ти все такива ги разказваш. Много е хубаво краят да е хубав. Хайде да сършваме вече, а? Искам хубавия край!

*** Хубав край ***

Ех, че хубаво-о-о! Разкажи ми я пак, моля!

Приказка за нещо важно
(Край)

Уф-ф-ф-ф! Стигнах го.

« Предишни | Следващи »

Приказка за небръснатия фас, който беше непушач

Копчето се казваше Смай.

„Смай ли!“ – ще кажеш ти – но аз, бидейки добре възпитан по това време на денонощието, ще подмина снизходително грешката, че въпросът е с удивителна и ще потвърдя: „Да, Смай.“

Е, по-късно авторът сигурно няма да пропусне да подчертае в специален послепис, че въпросът не бил въпрос – ти само си искала да ми кажеш, че копчето се нарича Смай Ли… Баща му бил произведен в Китай. Знам го аз него… автора. По всяко време на денонощието е невъзпитан и няма начин да не се заяде.

Впрочем, по-рано тук имаше едно друго копче. Казваше се Smiley. Бяха го вързали два два илика по-долу, но то успя да скъса конеца и избяга в Америка. Наскоро ми се обади…

Уф-ф-ф! Ще спра. Нека авторът си сложи послеписа, и ми се махне от главата, че не мога да ти разказвам така.

Послепис:

Както е добре видно, в приказката освен копчета от китайски и друг произход, няма никакъв небръснат фас, че и непушач при това, ЗАЩОТО НЕБРЪСНАТИ ФАСОВЕ, НЕПУШАЧИ НЯМА! Но я си представете, ако имаше…

Авторът

Приказка за нещата, които не са такива, каквито са

Слонът, който живееше в стаята отсреща, въобще не беше слон. Беше жираф. Разбира се за това никой и не подозираше. Даже самият той, понеже нямаше огледало. А нямаше огледало, защото го бе счупил още в стъкларския магазин. Това, че беше жираф го знаехме само аз и шкафчето до прозореца.

На долния етаж пък, според автора, живеел жираф, който въобще не бил жираф, Аз лично никога не съм го виждал. Авторът – също. Значи е вярно. Ако беше жираф, като хората, щяхме да сме го видели досега.

За сметка на това в мазето имаше сто процентов хипопотам. От където и да го погледнеш – и от тук и от там, все си беше хипопотам. Но имаше проблеми със зъбите. А зъболечението е при нас, на четвъртия етаж. Въобще не е чудно, че хипопотамът имаше проблеми със зъбите – беше там. Хипопотамите винаги са там, а като си там, не може да си тук… на четвъртия…

Приказка за ключодържателя

Искам да ти кажа, че те обичам. И, че… направих едни глупави бели…. И после ме беше много страх и направих още повече глупости и съвсем се уплаших… И след това се свих в ъгъла, понеже не можех да вляза при теб, защото нямах ключ… А нямах ключ, защото по-рано нямаше врата…

Приказка за 4^-ти километър

Четвърти километър го преместиха. Сега знам, че ти пак ще кажеш „Как така?“. И ще сбъркаш. Не „как“, а „защо“. Ще ти кажа. Защото… Тая работа я забъркаха другите километри. Не искаха да има приказки от Четвърти километър. И не само го преместиха, но го и премахнаха… Затова тази приказка е последната от Четвърти километър. Няма други.

Обръщение:

Много моля автора да прочете горното, за да знае, че всички следващи приказки от Четвърти километър са предшестващи.

Следващи »