Обаче аз съм джуджето Шишарко… Ахъм. И такова… Аз много обичам да имам рожден ден. Понеже тогава нали задължително всички ти дават подаръци и вкусни работи и изобщо. Аз вчера имах рожден ден, ама не помня на колко си бях избрал да съм. Май на 100. Обаче беше много хубаво. Ще взема да си направя още един рожден ден другата седмица, ама се чудя на колко да стана. Може на 500… Не, на 500 май бях миналия месец. Абе ще [...]
Прочети докрайПърва история
Приказки по ICQ (2)
You have received a message! Здравей! Сладоледопродавачът, който правел бонбони, бил най-известният майстор на вкусотии на 100 000 сладкинни години наляво, надясно, напред и назад. А също и нагоре и надолу… А, да, щях да забравя и навътре и навънка също. Той правел сладки от думички и ги украсявал с най-ефирното и нежно Hищо, което имало по света. Това била доста трудна работа, защото трябвало да ходи ч-а-а-а-к Hикъде и понякога се случвало така, че когато отидел там, вече нямало [...]
Прочети докрайПриказки от 4-ти км. (3)
Приказка, която е неприказка Знаеш го оня… дето дойде от… някъде… Няма нужда да ми казваш, че всички сме дошли отнякъде. Ние всички сме друга работа, а той дойде от другаде. Веднага си пролича, че е от другаде, защото продължи да включва и изключва копчето Смай, даже след като и авторът забрани Смай да бъде включван повече тук (изключения – само за персонала). „Ами да!“ – ще кажеш ти – „Значи, оня е бил от персонала.“ Да, ама не. Нали [...]
Прочети докрайПриказки от 4-ти км. (2)
Приказка за небръснатия… за нещо важно Копчето се казваше Смай. Tи веднага ще кажеш „Пак ли Смай Ли?“, но, понеже преди малко си взех хапчетата, дето ни ги дават, за да сме добре възпитани, ще отбележа със задоволство наличието на въпросителна и ще отговоря „Да, пак.“ Е, мисля това да е последното му включване тук (освен ако някой от персонала не го изключи отново), защото имам къде по-важни неща от него. Важните неща, доколкото си спомням, бяха две: 1. Да [...]
Прочети докрайИмаше едно време…
Имаше едно време едно царство, където по клоните на дърветата не растяха листа, ами… зелени балони. Да-а-а. И като така дърветата трябваше здраво да се държат с корените си за земята иначе… Иначе току виж се разлетели насам натам из небето, а да си летящо дърво в това царство се смяташе за признак на лошо възпитание. Да се държиш с всички сили непрекъснато беше доста изтощително, обаче дърветата нямаха избор. Единственото, което можеха да направят, за да облекчат тежката си [...]
Прочети докрайПриказки по ICQ (1)
You have received a message! Мило мое, Kазвам ти „Здравей!“ и „Чао“ сега, а ти като ги получиш, си ги прочети с интервал между двете, колкото да ти разкажа една приказка за Храбрия Реактивен Врабец, който си закачил шалчето на една клонка и запърхал на едно място във въздуха. Добре, че на тая клонка живеел дървоядът Скръц, та кръцнал с едно фуре клончето и врабчо полетял като изстрелян, блъснал се в един задрямал облак и докато му каже извинявай, оня [...]
Прочети докрайШишарко
За да си няма небрежности (или там каквото трябва да си няма), авторът е умаломощен да заяви, че: 1. Всяко друго джудже с това име не е джуджето Шишарко. 2. Щом джуджето Шишарко казва „апсолютно“, „гинастика“, „пирятел“, „верно“, „голем“ и „секакви“ такива, значи така трябва. Апсолютно! *** Джуджето проклето, що все се забърква в истории такива, че всичко обърква, а както не биват ги после разправя (като ги с охота надълго разтяга, как сáмо то ужким нещата оправя), ей там, през [...]
Прочети докрайПриказки от 4-ти км. (1)
Приказка за небръснатия фас, който беше непушач Копчето се казваше Смай. „Смай ли!“ – ще кажеш ти – но аз, бидейки добре възпитан по това време на денонощието, ще подмина снизходително грешката, че въпросът е с удивителна и ще потвърдя: „Да, Смай.“ Е, по-късно авторът сигурно няма да пропусне да подчертае в специален послепис, че въпросът не бил въпрос – ти само си искала да ми кажеш, че копчето се нарича Смай Ли… Баща му бил произведен в Китай. Знам [...]
Прочети докрай