Я, к’ва е тая къщичка тука, бе? Сигурно е за мене. Да-а-а-а. Апсолютно сигурно е за мене. Ахъм. Понеже щом никой не ми е казал, значи е изненада-а-а-а-а, а щом е изненада, значи няма начин да не е за мене, понеже те нали другите знаят, а само аз не. Значи браво. Много ми харесва.

Обаче аз нали такова… Както си се разхождах и: “Я-я-я, къщичка!”. Обаче нали съм си много смел и отначало малко не ме хвана много страх. Мда-а-а. Понеже аз имам един пирятел, ама той е такъв… абе такъв… той е вещиц. Да-а-а-а, вещиц е, ви казвам. И прави разни работи, леле-е-е-е-е направо да припаднеш от страх. Обаче аз не.

Ама той живее в нашата гора, обаче никой не смее да ходи там при него. Никой! Само аз. Ама аз понеже съм си много смел, затова. Да-а-а. Ама знаете ли колко е страшно, бе? Той там прави разни работи в неговата къщичка и се чуват разни бумтевици и секакви други подобности. Ама аз най-много обичам да го гледам отдалече и затова тайничко се промъквам до другия край на полянката и гледам оттам. И гледам, и гледам и си мечтая разни джуджешки работи…

А пък веднъж, както се бях промъкнал и нещо вътре взе да кряка и моя пирятел изхвърча навънка и си заскуба косите, щото беше много ядосан и ходеше насам-натам пред къщата и говореше разни такива, много страшни думи:

Насú горéнг лемáк, сатý инú потóнг!
Унтýк джалáн севá, мамáк харú сорóнг

Да-а-а-а. А отвътре нещо бучеше и къщичката ту изчезваше, ту се появяваше. И разни други работи ставаха – да си умреш от страх. Ахъм, чак дърветата трепереха от страх и на едно дърво от треперене му се пречупи една клонка и като каза „Пук“ и моя пирятел, дето тогава още не ми беше пирятел, а си беше само вещиц, погледна към мене, щото тя, да ú се не види и клонката страхлива, беше точно под мене и се счупи от дето аз… абе от треперене. И като погледна значи и аз… нищо. Верно!

Обаче той като почна да се смее… Ама знаете ли как се смее вещиц, бе? Леле-е-е направо да ти замръзне кръвта, обаче на мене не – понеже си бях с кожухчето. И шапката си бях сложил, невидимката, понеже нали ако нещо такова… студено ако стане… Ахъм.

И такова… и после стана една… той взе да се превива от смях и да се търкаля по тревата и къщичката и тя се опули и взе да се превива от смях също, обаче по едно време той спря и само като я погледна и тя млъкна. Верно ви казвам. И като се поотупа от сламките и вика: „Ха, джудже с шапка невидимка!“ И аз, направо ви казвам, замалко да такова… замалко да умра от срам. Ахъм. Ама той понеже нали вещиц, ама обаче много печен и това шапки невидимки изобщо не му минават.

И такова и ми даде една ягодка, ама не знам точно как ми я даде, понеже като каза „Дръж!“ и тя хоп, ми се появи в ръката. И после нали вече бяхме станали пирятели и той ме покани да му ида на гости. Да-а-а. Представяте ли си, бе? Обаче аз такова, нали понеже бях много зает и бързах също казах, че сега имам много важна работа и друг път ще дойда. Ама после аз много пъти съм ходил, бе. Ама нали понеже от полянката най-хубаво се вижда какво става и все оттам гледам. И той обаче ми намига от време на време, когато е много важно и аз също му намигам, понеже нали сме пирятели и трябва да му помагам.

И сега такова… вървя си аз и: “Я, къщичка!”. И си викам… ама това вече ви го казах.

Обаче съм апсолютно сигурен, че тая къщичка ми е и за мене от моя пирятел. Ахъм. Много е хубаво.

« Предишна | Следваща »

Щото аз нали си имам едно смокиново дърво пред къщичката, ама такова, не обикновеническо, а обратно – специалническо. Ахъм. Щото смокините стават голе-е-еми, като пъпеши. Да-а-а-а. И то беше дало пло-о-о-од. И аз какво, какво – ще го бера. Обаче такова, аз нали понеже съм… абе такова… нали понеже смокините са много високо и аз помолих моя пирятел Гьорчо, гарвана де, да ме кацне на един клон. Ама той много гаден пирятел, понеже ми взе за тая работа два лешника и едно стъклено мънисто. Ама аз му дадох едно ожулено… Ама без да искам, де… Не съм забелязал, че било ожулено. Верно ви казвам. Обаче като ме сложи горе на един клон и аз си избрах една е-е-е-е-ей такава голяма смокиня, колкото мене и после я гледах, гледах, гледах и като ú се нарадвах и реших да си я взема, обаче много лоша работа, щото аз нали съм… абе тя беше много голяма и как да я взема сега и такова… и я яхнах. Ама тя се държеше здраво за клончето и аз се друсах, друсах, обаче тц.

А тоя гадняр Гьорчо си седеше на другия клон и се подсмихваше. Аз си знам, че се подсмихваше, нищо че не му личи по човката. Сигурен съм, че ми се присмиваше. Обаче аз му обещах още едно мънисто и той ми донесе триона.

И аз после такова кръц-кръц кръц-кръц. Обаче тя тая много голема гаднярка излезе смокинята, понеже не ме изчака да сляза от нея, ами взе, че се откъсна изведнъж и аз к’во да правя – заедно с нея, както си я бях яхнал – е-е-е-е-е-е-е-е-е-ео, пльок долу. Ега си му се и работата! Като паднахме и аз целия потънах в смокинята, щото тя беше една мекичка такава, узряла…

Ама много вкусна ви казвам, най вкусната смокиня на света. Апсолютно. Обаче аз като се поосвестих малко и го слушам оня гадняр Гьорчо, довел всичките си роднини и те накацали по дървото и ми се смеят, та чак перушина падаше, ама нищо – аз си трая, понеже Гьорчо така се беше заплеснал да се лези, че си изпусна лешниците и мънистото.

Обаче аз докато изям тая смокиня около мене, та да изляза, много се уморих. То е много уморително. Вкусната умора е най-уморителното нещо на света.

И после обаче като ми се наду тумбачето и аз полегнах малко на сянка да си почина от вкуснотията и съм позадрямал малко и си сънувам разни джуджешки работи, ама те като надошли всичките горски мравки да си похапнат смокиня от мене, не е за разправяне. Ама аз нали съм си пирятел с ламята Спаска и тя като дофърча, щото аз малко се бях разпискал и тя такова… за малко да се спука от смях, обаче после ме облиза… Бр-р-р-р-р. И така, почистен, си се прибрах от тая смокиниада.

Обаче важното е, че после си намерих мънистото и двата лешника, дето Гьорчо изпусна в тревата. Нъц.

И оттогава я карам Спаска да ми ги бере смокините, понеже тя като кихне и ги изпопадва наведнъж всички. Да-а-а-а.

« Предишна | Следваща »

Обаче такова, аз си имам една пирятелка, Ламята Спаска, ама тя да вземе да кихне веднъж срещу огледалото, както си била ядосана и си опърлила брадавицата, понеже аз нали съм ú пирятел също. Да-а-а-а. Ама те щото ламите като са ядосани, бълват огън. Ама само тогава. Иначе си бълват… кихавица си бълват. Ахъм.

И такова, и после аз ú намазах брадавицата с 3 капки роса от листо на глухарче да ú мине, понеже нали глухарчетата не чуват и като дойдеш да им събереш капките роса, става, щото не вдигат врява. Ама те другите знаете ли какви са скръндзи? Като те видят и почват веднага да си стискат росата и да пищят най-гаднярско-ужаснически. Ахъм. Обаче те глухарчетата си нямат листа, но понеже нали аз съм Доброто Джудже Шишарко и им давам да си имат и те се фукат с тях.

Обаче защо толкова време никой не каза, абе Шишарко няма ли да дойде да си изяде тортата с боровинките, понеже ние за него сме я направили? И също така да каже „Ела Шишарко да ни помогнеш.“ Понеже аз нали съм най-доброто… абе единственото добро джудже, така да се каже. Апсолютно! И аз такова… да помогна. Обаче сега точно нещо не ми се помага, понеже съм си просто гладен. Ахъм.

Обаче аз имам една пирятелка Мърморация се казва. Ама тя много голема гаднярка. Ама направо такава голема гаднярка, че направо ви казвам. Да-а-а. Даже веднъж казала на моя пирятел гарвана Гьорчо, че уж съм казал, че ягодите не били вкусни с лъжичка. Ама абсолютнически измислици, аз какво ви казах – че е страшна скръндза. Понеже тя веднъж, си спомням, че не ми даде от нейната си торта, дето беше за мене. Ама аз нали съм си пиряте… Такова де, нали съм си доброто джудже и – карай.

Ох, много ми се прияде нещо. Направо ще взема да ида на гости на някой. Скръндзи свидливи такива. Ама колко може да изяде едно добро джудже, бе? Ама те – не. Ама аз – прас по една магия и като им наизлезат брадавици-скръндзавици по езиците и после ще има да ми викат Шишарко, моля ти се, помагай…

А пък аз такова, като си набрах веднъж гъбки… Ама направо ви казвам, беше много хубаво, понеже си ги опържих с масълце. Аз много обичам гъбки с масълце. Ама само малко трудно си намирам масълце. То по-рано си имах един пирятел масЛодонт. Да-а-а. И само като му кажех, че имам гъбки и той ми даваше масълце. Обаче понеже после не знам какво стана и му се свърши маслото.

Обаче направо ще се спукам от яд на тая моята пирятелка Мърморацията, понеже много ме ядосва. И също понеже ме нервира. Ама защо си измисля такива работи, че съм бил казал, че не обичам ягоди? Направо значи…

Обаче е много хубаво да се ядат семки. И да се люпят и плюят ей така:

Видяхте ли как? Ама то семките се ядат задължително със шапка невидимка. Да-а-а. Слагаш си шапката и после вече можеш да си плюеш, понеже иначе не е възпитано.

Ама не може така да няма масЛодонти вече, бе. Трябва да питам някой къде са избягали…

Обаче мене изобщо не ме е страх от вещици. Хм, някави ми ти вещици! Ще ми накривят шапката… невидимка. Аз съм НАЙ-ХРАБРОТО джудже на света. Даже и в гората. Ахъм. И такова. Аз даже им се плезя, като се обърнат и когато са далече, и също когато Спаска е близо до мене…

Ох, пак нещо ми се ходи на гости, понеже ми е много лошо. Направо ми е много лошо, понеже от не знам колко отдавна не съм се лекувал с лапачинки с мед и орехчета и пуканки с карамел също, ох. Сигурно съм разболен. Ама защо все на мене, дето съм най-доброто храбро и скромно джудже, ми се случват такива небрежности? Не е честно и даже не само не е честно, а също така е много нечестно. Ох, само като си помисля за лапачинки и карамел или за торта с боровинки, и ми става още по-зле. Направо ми иде да си изям моята торта… дето ми я подариха вчера. Обаче честно ли е така? Ми аз за какво съм доброто джудже? Да си ям моята торта? Ама аз си знам, че е моя обаче, нали когато си добър и си храбър и смел и също когато си безстрашен и то другите ти дават техните си. Да-а-а-а. За-дъл-жи-тел-но! Ами аз за какво съм най-безплашното джудже? А сега като съм разболен и почвам да имам термометър. Не, не беше това, нещо друго имах.

И как сега да разказвам приказки? Ама то първо на първо приказките се приказват, а разказките се разказват и второ на второ не знам какво. Обаче трето се сещам. Третото беше за десерт и беше… Ох, ще се спукам от яд. Понеже не си го изядох миналия път. Ама аз не че щото съм бил преял, а понеже не знам какво, но не съм бил преял. Понеже аз никога не преяждам, защото не било хубаво. Мда-а-а. И също като си помисля, че ми го няма вече масЛодонта, дето ми даваше масълце да си мажа препечените филийки. Ама къде се дянаха тия масЛодонти, бе? И Спаска не знае. Ама тя знае всичко, обаче за масЛодонтите е забравила. Така каза.

Ох. Много ми е лошо. И къде се дянаха тия гадняри дето са ми пирятели? Да ме оставят само с моята си ми лично собствена торта, дето си е за мене, а не за ядене. И ми изяли бадемчетата от сладоледа. Сигурен съм, че са ми ги изяли, понеже сладоледът беше без бадемчета, значи са му изяли бадемчетата. Знаех си аз. Нали ви казах – те са ги изяли нарочно. И това ми били пирятели. Пък то нали не може сладолед с фъстъци. Това да не е фъсъстъчено масълце? Ох, много обичам фъстъчено масълце – такова хрупкаво, с фъстъчета в него. Обаче вече сигурно имам два термометъра или там каквото се има, когато човек е разболен.

А пък тия снежанкавите джуджета и те са едни гадняри… И Дядо-Мразовите също, понеже ме карат да работя. Ама как ще работя, бе? Като имам 2-3 термометъра лапачинки с мед, как може да се работи? Ох, добре, че Нова година мина. Аз тогава най-храбро си сложих шапката невидимка, понеже не защото нали да съм се скриел ужким от дядо Мраз, а не знам защо… А, да, понеже да не ми настине главата и затова си я сложих. Сетих се.

Ама къде се дяна и другата ми пирятелка лапачарката тя@? Тя нищо, че е лапачинкова фея… май, обаче прави много хубаво млекце с ориз. Ахъм. Ама толкова хубаво, че аз даже ú обещах да си помисля дали да не ú покажа шапката си невидимка. Ама само да я види, понеже тя си е моя. Обаче може да ú кажа откъде да си от… да си вземе, де, вълна от вълшебен Дюриан, та да си изплете сама шапка. Ама къде отиде, та я няма сега?

Знаех си аз, че всички са скръндзи стиснати свидливи. Ох направо ми става зле. Даже ми става лошо. Как сега да свърши разказката с щастлив край, като няма нито торта с боровинки, нито лапачинки с мед и орехчета? Ох!

« Предишна | Следваща »

За да си няма небрежности (или там каквото трябва да си няма), авторът е умаломощен да заяви, че:

1. Всяко друго джудже с това име не е джуджето Шишарко.

2. Щом джуджето Шишарко казва „апсолютно“, „гинастика“, „пирятел“, „верно“, „голем“ и „секакви“ такива, значи така трябва. Апсолютно!

***

***

Име:                                Шишарко

Адрес:                             Тилилейски лес

Email:                              Шишарко@Тилилейски.лес

Особени белези:              Юнак и 3/4

Занимание (професия):    Джудже

Хоби: Секакви лакомства и вкуснотии. И десерти също. Ох, щях да забравя – и сладкиши.

Характеристика: Единственото най-добро джудже на света. Апсолютно! И такова… оправя всички важни работи в гората когато… си се развалят така… от тях си когато се развалят, а не от мене. Ахъм! Обаче също най-храброто и най-честното и най-доброто. Да-а-а-а.

П.П.
И най-скромното.

Следваща »